- Само една невидима сянка те дели от смъртта!

И сега какво ще правиш със своя жалък миг?

- Ще продължа да го живея.

Точно за това са миговете.

rain, rain..

И тя беше там - на прозореца.

Усмихната, защото й харесваше..
Беше й приятно просто да седи, да слуша музика, гледайки как вали.
Дъждът не спираше.
Всичко бе един огромен гьол.

А тя продължаваше да се усмихва...
мислеше си как малките неща в живота имат голямо значение..
как една песен, няколко капки дъжд,
могат да оправят настроението й.

И не спираше да се усмихва...

Опитай.

Това е невъзможно! - казала причината..

Това е безрасъдство! - отбелязъл опитът..

Това е безполезно! - отсякла гордостта..

Опитай... - тихичко прошепнала мечтата!

Тя стоеше там..
Не можеше да повярва.
Това чувство не й бе познато.

Мечтата й се сбъдваше.

Пред нейните очи..
и пред още 80 000..